ДНК анализ ще бъде направен на костите на Хаджи Димитър
27 Ноември 2009 | Култура

Оригинална снимка на легендарния български войвода Хаджи Димитър
Костите, за които се смята, че са на Хаджи Димитър Асенов, трябва да бъдат дадени за ДНК анализ, за да се прекратят различните тези за смъртта на легендарния войвода и да се приключи случая веднъж за винаги, поиска областният управител на Сливен Марин Кавръков.
Идеята възникнала, когато доц. Пламен Павлов представил в Сливен книгата "Кадрафил - върхът на безсмъртието". Павлов и другите съставители - проф. д-р Радка Колева и доц. д-р Георги Кокеров акцентирали върху голямото митотворчество на видните възрожденци Иван Вазов и Захарий Стоянов, които художествено изкривяват историческите факти за по-силно въздействие върху обществото и никой от съвременниците не е смеел да им противоречи. На практика в Сливен бе възродена дискусията за лобното място на войводата, като отново бе изкарана на преден план тезата за неговата гибел в Сърнена Средна гора близо до днешното село Свежен, а не под Бузлуджа. ДНК анализът би разрешил този спор, а костите на Хаджи Димитър, според документи и свидетелства са местени няколко пъти. Той е бил препогребан в двора на църквата „Св. Николай" в сливенския квартал Клуцохор, а през 1935 г. са поставени под паметника на централния градски площад.
За сравнителен материал за анализа могат да послужат останки на погребаните в Сливен сестри на Хаджията, а според областния управител и на брат му, който е погребан в Крит, като гръцки национален герой. Племенникът на Хаджи Димитър Кръстьо Асенов, който заедно с Яне Сандански и Кръстьо Чернопеев отвлича евангелистката мисионерка мис Стоун /аферата Стоун/, е убит по време на Илинденското въстание от свои четници и трябва да е погребан в ениджевардарското село Корнишор (днес Кромни).
Ако такъв анализ не бъде поискан от Регионалния исторически музея, това може да бъде свършено от някоя обществена организация, а областният управител декларира подкрепа и съдействие парите за изследването да бъдат събрани от сливналии.
По време на представянето доц. Пламен Павлов заяви, че не иска да прави сензация, но гробът на Левски, съвсем не бил в църквата „Света Петка Самарджийска" в София, както твърдеше покойният Николай Хайтов, а на съвсем друго място. Павлов работел по темата.
Идеята възникнала, когато доц. Пламен Павлов представил в Сливен книгата "Кадрафил - върхът на безсмъртието". Павлов и другите съставители - проф. д-р Радка Колева и доц. д-р Георги Кокеров акцентирали върху голямото митотворчество на видните възрожденци Иван Вазов и Захарий Стоянов, които художествено изкривяват историческите факти за по-силно въздействие върху обществото и никой от съвременниците не е смеел да им противоречи. На практика в Сливен бе възродена дискусията за лобното място на войводата, като отново бе изкарана на преден план тезата за неговата гибел в Сърнена Средна гора близо до днешното село Свежен, а не под Бузлуджа. ДНК анализът би разрешил този спор, а костите на Хаджи Димитър, според документи и свидетелства са местени няколко пъти. Той е бил препогребан в двора на църквата „Св. Николай" в сливенския квартал Клуцохор, а през 1935 г. са поставени под паметника на централния градски площад.
За сравнителен материал за анализа могат да послужат останки на погребаните в Сливен сестри на Хаджията, а според областния управител и на брат му, който е погребан в Крит, като гръцки национален герой. Племенникът на Хаджи Димитър Кръстьо Асенов, който заедно с Яне Сандански и Кръстьо Чернопеев отвлича евангелистката мисионерка мис Стоун /аферата Стоун/, е убит по време на Илинденското въстание от свои четници и трябва да е погребан в ениджевардарското село Корнишор (днес Кромни).
Ако такъв анализ не бъде поискан от Регионалния исторически музея, това може да бъде свършено от някоя обществена организация, а областният управител декларира подкрепа и съдействие парите за изследването да бъдат събрани от сливналии.
По време на представянето доц. Пламен Павлов заяви, че не иска да прави сензация, но гробът на Левски, съвсем не бил в църквата „Света Петка Самарджийска" в София, както твърдеше покойният Николай Хайтов, а на съвсем друго място. Павлов работел по темата.