Археологическото лято в Белоградчик бе закрито с изложба
03 Декември 2009 | Култура

Белоградчишката крепост - една от забележителностите на град Белоградчик
С изложба на тема „Археологическо наследство на Белоградчишкия край” бе закрито археологическото лято на проучваните обекти от Археологически музей - Белоградчик.
Научно-изследователската дейност е насочена към основните два обекта – късно античната пътна римска станция „Анище” и късно античното височинно укрепление „Заеч”, каза при откриването на изложбата Сара Татарова, археолог в музея. На изложбата е показана представителна извадка на находките, сред които подпечатана керамика с печат на колония „Рациария”. По думите й от местността до „Анище” е било едно от разклоненията на стария римски път до град Ниш в Република Сърбия.
"Обикновено снимки се показват при завършен вид на археологическите обекти", обяснява Сара Татарова. Според която „Анище” е с приоритет сред проучването, като представителен проект с по-висок статут. Районът между подстъпите на Стара планина и река Дунав е най-богат на находки от римския период в България. „Анище” е първия обект от такъв вид, който се проучва в Северозападна България. За разлика от други подобни обекти тук се предлага интересен материал, очертаващ интензитета и продължителността на живота на тази селищна структура.
Освен големия брой бронзови и медни монети от IV – V век се срещат и образци от II век преди Христа. Многото фрагменти от строителна и битова керамика помагат за документирането и формирането на обекта от края на втората половина на II век и края на IV век след Новата ера. Открити са оръжия и оръдия на труда от бронз и желязо, бронзови апликации, печати и накити. Повсеместни са следите от опожарявания от хунските и готските нашествия, които са сложили края на живота в местността „Анище”.
Като паметник на културата селището за първи път е регистрирано през 1965 година. Там случайно са намерени две представителни находки – оброчна плочка на тракийския Херос и тракийски меч от I – II век преди Новата ера. Те се съхраняват във фонда на Историческия музей. На база на керамичния материал се предполага, че то е обитавано в края на IV и началото на VI век, след което е опожарено. Крепостта е включена в туристическите обекти на Община Белоградчик, а от следващата година ще бъде посещавана от туристи. Замисля се и оформянето на пътеки, които да не засягат разкопките. Ще бъдат поставени и указателни знаци и табели с разяснителни надписи за туристите.
Научно-изследователската дейност е насочена към основните два обекта – късно античната пътна римска станция „Анище” и късно античното височинно укрепление „Заеч”, каза при откриването на изложбата Сара Татарова, археолог в музея. На изложбата е показана представителна извадка на находките, сред които подпечатана керамика с печат на колония „Рациария”. По думите й от местността до „Анище” е било едно от разклоненията на стария римски път до град Ниш в Република Сърбия.
"Обикновено снимки се показват при завършен вид на археологическите обекти", обяснява Сара Татарова. Според която „Анище” е с приоритет сред проучването, като представителен проект с по-висок статут. Районът между подстъпите на Стара планина и река Дунав е най-богат на находки от римския период в България. „Анище” е първия обект от такъв вид, който се проучва в Северозападна България. За разлика от други подобни обекти тук се предлага интересен материал, очертаващ интензитета и продължителността на живота на тази селищна структура.
Освен големия брой бронзови и медни монети от IV – V век се срещат и образци от II век преди Христа. Многото фрагменти от строителна и битова керамика помагат за документирането и формирането на обекта от края на втората половина на II век и края на IV век след Новата ера. Открити са оръжия и оръдия на труда от бронз и желязо, бронзови апликации, печати и накити. Повсеместни са следите от опожарявания от хунските и готските нашествия, които са сложили края на живота в местността „Анище”.
Като паметник на културата селището за първи път е регистрирано през 1965 година. Там случайно са намерени две представителни находки – оброчна плочка на тракийския Херос и тракийски меч от I – II век преди Новата ера. Те се съхраняват във фонда на Историческия музей. На база на керамичния материал се предполага, че то е обитавано в края на IV и началото на VI век, след което е опожарено. Крепостта е включена в туристическите обекти на Община Белоградчик, а от следващата година ще бъде посещавана от туристи. Замисля се и оформянето на пътеки, които да не засягат разкопките. Ще бъдат поставени и указателни знаци и табели с разяснителни надписи за туристите.